2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
№ 42 На номер 42, Живее си малка страна. Нищожен е нейният двор - Парченце безценна земя.
А вътре във малката площ Поля, планини и гори, Ливади от цветен разкош, Реки с бистроструйни води. На изток лениво лежи На златния пясъчен праг, Море от мечти и вълни – Магия за всеки моряк. Където да идеш по таз, Трогателно малка земя Със чувство на дивен възторг Изпълва се твойта душа! О, дом на отци и деди, Строен със неистов стремеж, На този адрес остани, Да сторя и аз тук градеж! Стефан Стефанов 26.03.2010 GBBG
По терлици
По терлици щапури си
Двегодишно момче.
Във устата завира си
Сладко малко кутре.
Сериозно е челото
И очите следят
Този кон на поляната,
Тъй голям и крилат.
Докъде ли ще стигнете
Вий терлички в света?
Бързо яхайте кончето,
С чудно име Мечта!
Стефан Стефанов
24.03.2010 GBBGНа западния склон на пустотата
Засели се безмилостна съдба.
Сълзата детска бисерно изгря.
Стефан Стефанов
22.03.2010 GBBGНе срещай…
Не срещай ти вино със устните
От друго опиват се те.
Малини червени засмукали
И сладкият дъх на момче.
Пияни от срещите в тъмното,
Разсипват вълшебни слова –
Брилянти от радости сбъднати,
Шампанско от смях и тъга.
Разпукват се страстно те – устните.
Ухае червения цвят.
Целунати биват мечтите ни
И тръпнещ е целият свят.
Стефан Стефанов
17-18.03.2010 GBBG
Живот
На бойната сцена наречена
От някой вълшебно – Живот,
Яви се върховният варварин
Загърнат във черния код.
Със знаме ушито от страхове,
Развяно на грозният щик,
Препускаше лудо из пустата,
Безпаметно този войник.
Чрез ярост, жестокост, насилие
Помиташе той светове.
Дори не туптеше сърцето му,
От глетчер сковано то бе.
Така триумфално съсипваше
Безкрайната цветна дъга,
До горе заровил ботушите
Във черната вече земя.
Когато в пожари бе сцената,
Наречена скръбно – Живот,
А той бе заграбил и слънцето
Свалено от синия свод.
Тогава отнякъде мъничка,
Със синкаво сини крила,
Във дланите груби и кървави,
Се сгуши нищожна съдба.
През призмата синя на чувствата
Премина духът му смутен.
Разложи се мигом ръждивото
И сипна се новия ден.
Захвърли оръжия пагубни.
Прегърна поля и гори.
Сърцето му – късче от глетчера
Във аквамарин прокърви.
На сцената нежно наречена -
Живот всред цветя и мечти,
С наслада отпиваше сокове
От щастие, мир, добрини…
Стефан Стефанов
21.03.2010 GBBG