Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Поезия, публицистика, изобразително изкуство, музика...
Автор: oste Категория: Поезия
Прочетен: 557491 Постинги: 214 Коментари: 61
Постинги в блога от Март, 2010 г.
2 3 4  >  >>
26.03.2010 10:35 - № 42
image

№ 42   На номер 42, Живее си малка страна. Нищожен е нейният двор - Парченце безценна земя.

А вътре във малката площ Поля, планини и гори, Ливади от цветен разкош, Реки с бистроструйни води.   На изток лениво лежи На златния пясъчен праг, Море от мечти и вълни – Магия за всеки моряк.   Където да идеш по таз, Трогателно малка земя Със чувство на дивен възторг Изпълва се твойта душа!   О, дом на отци и деди, Строен със неистов стремеж, На този адрес остани, Да сторя и аз тук градеж!   Стефан Стефанов 26.03.2010 GBBG
Категория: Поезия
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове: 0
25.03.2010 13:26 - По терлици
image

По терлици

 

По терлици щапури си

Двегодишно момче.

Във устата завира си

Сладко малко кутре.

 

Сериозно е челото

И очите следят

Този кон на поляната,

Тъй голям и крилат.

 

 

Докъде ли ще стигнете

Вий терлички в света?

Бързо яхайте кончето,

С чудно име Мечта!

 

Стефан Стефанов

24.03.2010 GBBG 
Категория: Поезия
Прочетен: 1182 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 25.03.2010 16:56
22.03.2010 17:18 - На западния...
image

На западния склон на пустотата

Засели се безмилостна съдба.

Сълзата детска бисерно изгря.

 

Стефан Стефанов

22.03.2010 GBBG 
Категория: Поезия
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове: 1
21.03.2010 17:42 - Не срещай...
image 

Не срещай…

 

Не срещай ти вино със устните

От друго опиват се те.

Малини червени засмукали

И сладкият дъх на момче.

 

Пияни от срещите в тъмното,

Разсипват вълшебни слова –

Брилянти от радости сбъднати,

Шампанско от смях и тъга.

 

Разпукват се страстно те – устните.

Ухае червения цвят.

Целунати биват мечтите ни

И тръпнещ е целият свят.

 

Стефан Стефанов

17-18.03.2010 GBBG

Категория: Поезия
Прочетен: 841 Коментари: 0 Гласове: 0
21.03.2010 13:43 - Живот
image

Живот

 

На бойната сцена наречена

От някой вълшебно – Живот,

Яви се върховният варварин

Загърнат във черния код.

 

Със знаме ушито от страхове,

Развяно на грозният щик,

Препускаше лудо из пустата,

Безпаметно този войник.

 

Чрез ярост, жестокост, насилие

Помиташе той светове.

Дори не туптеше сърцето му,

От глетчер сковано то бе.

 

Така триумфално съсипваше

Безкрайната цветна дъга,

До горе заровил ботушите

Във черната вече земя.

 

Когато в пожари бе сцената,

Наречена скръбно – Живот,

А той бе заграбил и слънцето

Свалено от синия свод.

 

Тогава отнякъде мъничка,

Със синкаво сини крила,

Във дланите груби и кървави,

Се сгуши нищожна съдба.

 

През призмата синя на чувствата

Премина духът му смутен.

Разложи се мигом ръждивото

И сипна се новия ден.

 

Захвърли оръжия пагубни.

Прегърна поля и гори.

Сърцето му – късче от глетчера

Във аквамарин прокърви.

 

На сцената нежно наречена -

Живот всред цветя и мечти,

С наслада отпиваше сокове

От щастие, мир, добрини…

 

Стефан Стефанов

21.03.2010 GBBG 
Категория: Поезия
Прочетен: 844 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: oste
Категория: Поезия
Прочетен: 557491
Постинги: 214
Коментари: 61
Гласове: 378