2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Омилии среднощни
Хортувамe си ката вечер
Допрели белите глави.
Брадите – дълъг път сърдечен,
Приглаждаме да не боли.
Във тез омилии среднощни
Блестят каратови звезди,
Избухват ядрени разкоши,
Вселени раждат се дори.
За да прогледна в мрак вековен
С духовен взор дари ме Той.
Показа ми света чаровен
И го направи само мой.
Дори и дума да не сторя
Разбира Той що иде реч.
С вселенските дела небрежи,
Но мен не пуска надалеч.
Тъй наще срещи катадневни
Завършват във среднощен час.
Безценна близост, безподобна,
Поискайте си и за вас!
Стефан Стефанов
10.09.2009 GBBG
Въпроси
Крадеш ли облаци червени
От зазорилото небе?
Напиваш ли от мрачината
С напукано от скръб сърце?
Разпалваш ли безумни клади
За собственото си дафе,
Или се сливаш с тишината
Потапяйки се във море?
Осмисляш ли смъртта уханна
На теменужка всред поле?
Попива ли гърба ти черен
Блестящо слънчево парче?
Въпросите не свършват тука,
Задава ги от векове,
Животът - весело разгърден,
С очи на палаво дете!
Стефан Стефанов
23.11.2009 г. GBBG
Бабет отива на война
Бабет, отива на война,
Тя всичко си е взела
Червило, късата пола
И розова дантела.
Прибавила е към това
И най-полезни вещи
Корсета, шапката с пера
И две червени свещи.
На токчета се покачи
И камуфлаж навлече.
Във униформа на сестра
Снагата си облече.
Любовната тръба тръби,
Приканва за атака.
Бабет, се хвърли с боен вик,
Тя само туй и чака.
На бойното поле – страхът,
За всички е родина.
Но не и нашето дете,
То бий се за двамина.
Бабет – любовната сестра,
На всички е в услуга
В окопите на сладостта
Кат нея няма друга.
Снаряди и картеч навред,
Сърца изпоранени,
Превързва сръчната сестра,
А милва и пленени.
Война – наречена Любов.
Във нас се разиграва.
Молете се до сетен дъх
Бабет, да е тадява!
Стефан Стефанов
13.11.2009 г. GBBG
Ръченица
Съсипа ме, размаза ме Светът!
А после Той - Животът, ме подхвана.
Заби в окото ми къс планина,
А в другото и двата океана!
Лицето ми във свежест натопи.
Ливади ширна по снагата тънка.
Изкъпа ме със слънчеви води,
А песента Му беше медно-звънка!
Навсякъде разцъфнаха цветя
И ледове усмихнаха се вито.
Проблясъци, зари и синева
Пометоха прогнилото ми сито.
Май, нямаше да мога да Го спра,
Превземаше и сетните ми кули.
Навлизаше в сърцето на страстта
И глухите държеше да са чули!
Предадох се. Светът, ме сръчка пак.
Животът, се зарадва за двоица.
Преметнахме ръце през рамена
И заиграхме ситна ръченица!
Стефан Стефанов
02.11.2009 г. GBBG