В бутиковата ми градина

Надигна се неистов вой.

Цветята, тази моя слабост,

Потеглиха със мен на бой.

Начело тя, хортензията,

Превземка първа на света,

Не стига, че е тъй дебела,

Ами и сменя си цвета.

Магнолията, тази фръцла,

Фасони дай и да крои,

Така сърдито размириса,

Че покрай ней не се стои.

И орхидея – толкоз крехка

И тя със тях се съюзи,

Да не говорим за флоксила,

Известна с хитрите очи.

Драцении и родгерсии,

Обърнаха ми гръб дори.

Хибискуса и бенджамина,

Пораснаха като гори.

Единствено да защити ме

Мушкатото се изчерви,

Но кой брои го във бутика,

Нали от село е уви.

И всичко туй, че вчера вечер,

Погалих нежно по цвета,

Обичната ми теменужка

Със ръст на сребърна игла.

Стефан Стефанов

25.07.2009 GBBG